Водата е една от съставните части на бетонната смес, която влиза в сложни физико-химични реакции с минералите на цимента, в резултат на което се образува циментен камък, а с това и бетон. Направната вода не трябва да съдържа вредни примеси, които да влияят на физико-химичните процеси и на втвърдения бетон. Тези вредни съставни части са органични примеси, сулфати и хлориди. Киселинността и окисляемостта на водата трябва да бъдат в определени граници. Направната вода се дели на две групи (I и II), за които техническите изисквания са твърде раз¬лични. С вода от I група трябва да се приготвят специални бетони както относно вида на цимента, така и относно вида на консистенцията и условията на тяхната експлоатация. Това е изяснено конкретно в БДС 636—74. С вода от 14 група могат да се приготвят всички останали бетони.
И при направната вода се допуска изследване на влиянието й върху свойствата на цимента, ако някои от техническите предписания, дадени в стандарта, са над допустимите, но най-много до 10 т. Ако намалението на якостта на циментно-пясъчния разтвор е в допустимите граници, дадени в стандарта, водата може да се използува.
Питейната вода може да се използува за направа на бетон, без да се подлага на изпитвания, тъй като във всички случаи изискванията по отношение на състава й са много по-строги, отколкото при направната вода. При използуването на речна, езерна или морска вода трябва да се извършват изпитвания, за да се докаже дали тя отговаря на изискванията на стандарта. Съобразно с постоянството на качествата на водата в даден водоизточник трябва да се организира и периодичният контрол. Трябва да се обръща сериозно внимание на директното използуване на речни води, тъй като има опасност от постоянно или периодично замърсяване вследствие на изпускане в тях на вредни химични отпадъци.
