Често върху циментното тесто веднага след забъркването му или по-късно се получава слой вода. Това явление се наблюдава и при малко водоциментово отношение, дори и при нормена гъстота на тестото. Причината за водоотделянето е седиментирането на по-тежките циментни частици, които, средно взето, имат около три пъти по-голяма плътност, отколкото водата. Водоотделянето зависи от скоростта, с която се формира коагулационната структура на циментното тесто. В този смисъл се смята за установено, че водоотделянето е по-голямо при по-бързо охладените и по-силно остъклените клинкери, частиците, на които реагират с водата по-бавно.
Водоотделянето може да се изрази чрез обема на отделената за дадено време вода, пресметнат в % от първоначалния обем на сместа. Така се изследват например циментно-водните суспензии, предназначени за инжекционни работи. Като мярка за водоотделянето може да се вземе и разликата между В/Ц нададената смес и онова максимално В/Ц, при което тесто от същия цимент все още не показва водоотделяне за дадено време.
Водоотделянето е най-често нежелано явление. То става причина за разслояване на бетоните и разтворите за намаляване на водоплътността и якостта. Наблюдавано е, че под зърната на едрия добавъчен материал се образуват торбички от вода, кое¬то води до намаляване на сцеплението на зърната с циментния камък и определено намалява якостта.
Водоотделянето може да бъде полезно само в случай, когато при уплътняване на бетона се разчита на бързо и лесно отстраняване на част от направната вода, например чрез вакуумиране, центрофугиране и др. Във всички останали случаи се стремим да увеличим водозадържащата способност, за да се осигури равномерност при формирането на структурата на циментния камък. Водоотделянето може да бъде намалено чрез по-етапно смилане на цимента или чрез използуване на цименти с някои ситни минерални добавки — трае, кизелгур и др. Глините, особено чистият бентонит, също намаляват водоотделянето, Добавката от гранулирана шлака, както и добавката от пясък, увеличава водо¬отделянето. Действието на повърхностноактивните вещества (ПАВ) може да бъде различно в зависимост от вида и състава на цимента и от вида и процента на ПАВ. Някои ПАВ значително забавят процесите на хидратация, поради което водоотделянето се увеличава. Същевременно обаче ПАВ може да даде усилена пептизация, вследствие на което дисперсността на системата силно се увеличава и в резултат на това водоотделянето намалява. Ето защо действието на ПАВ трябва да се проверява опитно и процентът на добавката трябва да се назначава с оглед на конкретните изисквания за водоотделянето.
