Атрибут за класическия интериор е декоративната преграда, която до сега привлича много хора, като им възбужда любопитството, какво е скрито зад нея. Сега преградата се е превърнала във функционален предмет на домашната обстановка. Какви разновидности на прегради са известни и с какво се отличават?
Предназначението на декоративната преграда е временно разделя помещението на зони. Зад преградата в стаята може да скриете всичко, което не трябва да се вижда от всеки. Конструкцията й е лека, а преместването й става за секунди. И тази функция на декоративната преграда е много популярно, както за жилище, така и за офис, медицински учреждения или салони за красота.
С помощта на преградата може да отсечете пространството пред тоалетна масичка или «дрешник» в шкаф или да оформите ъгъл за отдих. Например, ако поставите решетъчна преграда редом с кресло, в което вие предимно четете или почивате, тя няма да ви закрива светлината, но ще ви отдели от окръжаващата суета. Може да покриете преградата с лицева дъска в огромна спалня, като създадете илюзия за уединение.
Най-често срещаните видове прегради са: сгъващи, еднокрили и гъвкави.
Първата е с много популярен дизайн с твърда рамка и няколко крила, свързани на принципа на „хармониката“. Закрепването й се осъществява с помощта на мебелни панти, а понякога меки материали (парче кожа или тъкан). Декоративната преграда преди се е произвеждала от Каракас и дървесина, а от края на XIX век от метал. Вече се използват материали като пластмаса, което е особено характерна за офисните модели. Декоративната преграда има богато украсено покритие: може да бъде с издълбани или ковани решетки, стъклени или олекотени дървени панели (с резба, тъкано платно, хартия или органично стъкло). Преградите се изработват в различни стилове: от кънтри и барок, до хай-тек.
Височината й е от 1,5 до 1,8 м при ширина 40-60 см. Тези размери позволяват да се организират с помощта на преградата неголяма временна стена, която няма много силно да затруднява пространството.
Еднокрила преграда – започват да се произведат в началото на XX века, когато е възникнало понятието офис с открита планировка и са се появила необходимостта да се раздели работното пространство на части. Като конструкция такива модели се отличава от хармониките, с това че са с правоъгълни панели. Подобна преграда може да раздели не само работното място, но и маси в кафене, да отдели също места за прегледи в медицински учреждения. За да са устойчиви им е необходима една или две стойки с широки пети или опора със скобо образна форма. На последната може да се поставят колелца.
